365-те дни край река Бели Осъм, преди тя да се прегърне с посестримата си Черни Осъм и да потече като голямата Осъм към областния център Ловеч, изминаха неусетно и не оставиха кой знае какви следи. Взрени назад към изминалото време, можем обаче и с радост, и с надежда, и с горест да отчетем цялата многоликост на живота. Както всеки път, и сега не мина от изненади на времето. Проливни дъждове през лятото дори наводниха мазета по главната троянска улица „Васил Левски“ и трябваше от Гражданска защита да дадат рамо на бедстващите. След силния студ в ранната есен пък дойде закъснялото лято – толкова закъсняло, че в навечерието на зимата някои ходеха по тениски, а растенията озадачено напъпиха и нацъфтяха – по поляни и горички имаше нацъфтели диви ягоди, трънки, лайки, жълтурчета, в някакво странно смесване на предзима и пролет. Още през август обаче по Балкана бяха видени лилавите кърпикожуси – ранен и позабравен знак, че зимата може да бъде мразовита. Още през пролетта предвидливите троянци направиха запаси с дърва за тази зима, в лятото пък по доста къщи – въпреки кризата, се появиха слънчеви батерии и топлоизолация, защото истинският троянец в годините едно със сигурност не е откъснал от същността си – желанието да бъде в крак с най-новото и да е европеец. Има още →