На 21.12.2022г. Българската федерация по биатлон закри състезателната си година. На стилно тържество бяха отличени най-добрите състезатели през сезона. На церемонията във Volvo Център София присъстваха спортисти, треньори и легенди на този спорт.

С гордост може да споделим, че сред наградените бяха Ивайло Ковачев и Ирина Деянова, ученици от Xб клас на СУ „Св. Кл. Охридски“ – Троян. Ивайло е отличен с купа „Надежда“ – II място, а Ирина с купа „Надежда“ – III място за цялостното си представяне през сезона в група Юноши младша възраст. Горди сме с нашите биатлонисти и им пожелаваме нови спортни успехи!

< p style="text-align: right;">Марияна Станкова
 

 

Когато на 30 ноември със съучениците ми от 11.а клас посетихме Дневния център за деца и младежи с увреждания (ВИЖ), решихме, че ще планираме и втора среща. Идеята беше да зарадваме младежите с нещо малко за Коледа. Разбрахме, че госпожа Шейретова и нейният 9.а клас замислят нещо подобно, и се организирахме да направим предколедното посещение заедно. Към нашите екипи бяха включени и учениците от 9.а клас.

На 14 декември тръгнахме към дневния център с училищен транспорт, а после се разходихме пеша до кафенето, избрано за срещата, с младежите от центъра. Когато стигнахме там, им дадохме подаръците, които включваха персонализирана коледна чаша и сладкиши. Подарък имаше и за центъра – два пъзела, подходящи за развитието на умствените и когнитивните умения при децата. След това се почерпихме, докато си говорихме и се забавлявахме. Нашата втора среща мина неусетно, още по-приятна и забавна от първата.

Няколко дни по-късно получихме подаръци от новите си приятели от дневния център – ръчно изработени ароматни свещи, украшения за елха и новогодишни късмети. Благодарни сме за тези подаръци, но най-вече за приятелството и отношенията, които изградихме.
                   

Ивана Николаева, 11.а клас

 

 

В седмицата преди Коледа ученичките от 6.а клас Никол Ковачева и Ана Мария Петрова допринесоха за празничното настроение със своята изложба от рисунки, подредена в тяхната класна стая. Помощници в изявата бяхме заедно с г-ца Наталия Йотова, класен ръководител на 6.а. „Полет към звездите“ обединява идеята за полета на въображението с темата за общуването на човека с изкуството, което пък се изучава по литература. Двете талантливи момичета споделят общото впечатление, че изкуството вдъхновява човек да мечтае. "Съществуват много начини, по които човек може да изрази чувствата си. Когато рисувам, аз изразявам себе си, мнението си в момента. Трябва да ми дойде вдъхновението, за да превърна обикновения бял лист хартия в хубава рисунка. Това е същото като в литературата, която учим и четем – пренасяме се с въображението си в художествения свят и си представяме цялата творба на писателя в добре нарисувана картина. Разбираме, че всичко е свързано" – казва Ана Мария.

Никол продължава: „Скоро по литература се запознахме с интересния урок Човекът и изкуството и ще ви разкажа как се чувствам, докато рисувам. Като заставам пред белия лист, у мен се пораждат много идеи. Докато рисувам, аз се чувствам спокойна и изразявам себе си, настроението си, същността си. Докато рисувам, се пренасям в друг, по-цветен и различен свят. Прекрасно е да твориш!“.

< p style="text-align: right;">Нели Несторова, учител по български език и литература

В час на класа шестокласниците разпитаха своите съученици, които идват от Италия и от Украйна, за предишните им училища. Ето какво ги вълнуваше и какво научиха от Патрик и Вероника:
 

Във вторник в час на класа нашият съученик Патрик Марино, италианчето в класа ни, ни разказа за предишното си училище в Италия. Той ни сподели по какво си прилича и по какво се различава то от това в България. Всички ние му задавахме въпроси, защото нямахме търпение да разберем всичко. Патрик ни каза, че са имали само едно десетминутно междучасие, и то след първия час. По тази причина учителите пускат децата да ходят до тоалетна в часовете. Часовете са по един час, като за деня имат по пет часа в делник, а в събота – по четири. Учениците там нямат право да излизат извън училище, за да си купят нещо от магазините, а всеки си носи храна от вкъщи. Хранят се в единственото междучасие след втория час. Нямат училищен стол. Нашият съученик ни сподели, че когато децата имат физическо възпитание, отиват да тичат на определено място извън училище и само тогава им е позволено да излизат от училищния двор. В Италия децата имат само един почивен ден – неделя. Те учат от понеделник до събота включително. В училището учениците трябва да носят униформи всеки ден до трети клас – сини блузки. В италианското училище са забранени телефоните, което изуми моите съученици. Патрик ни сподели, че там децата са по-спокойни и дисциплинирани. Попитахме нашето италианче къде училището му харесва повече. Неговият отговор зарадва всички. Той каза, че повече му харесва нашето училище!

Петя Краевска, 6.в клас

 

 

Днес в часа на класа направихме миниинтервю с Вероника Полищук, която е от Украйна. Питахме я различни неща и се оказа, че между училищата в България и в Украйна имат доста прилики. Само някои училища в Украйна искат да се носят униформи, но специално в нейното не трябвало. Учебните часове започвали от 8 часа. Всеки ден имало по 6-7 часа по 45 минути. Междучасията били по 10, 15 и 20 минути. Оценките били от 1 до 12. Вероника ни сподели, че миналата година завършила с много добри оценки. В клас били 30 деца. Имало столова, която се заплащала. Имало и занималнята, но не била задължителна. Вероника и останалите ученици от училището в Украйна можели да носят телефони в училище. Предметите им били същите като тези при нас в България. Излизането от училище било забранено. В училищния двор имало павилиони с храна, от които украинските деца можели да си купят нещо за хапване. Вероника каза, че учителите в България са по-строги от тези в Украйна. Любимият ѝ предмет в украинското училище била украинска литература, а тук, в България, са литературата и математиката. На Вероника много ѝ харесват българските планини и гори. Любимата ѝ храна в България е хлябът, а в Украйна всички храни ѝ харесвали. Според украинчето тук организираме много повече излети и екскурзии. Така неусетно, с много питане и вълнение, свърши часът при госпожа Владова.

Бояна Генкова, 6.в клас

 

< p style="text-align: right;">