Творбите са дарени от семейството на Диков и са от различни творчески периоди, разнообразна тематика и техника на изпълнение.

Това е поредно дарение с карикатури на Милко Диков, което постъпва във фондовете на музея, каза за БТА Елеонора Авджиева, директор на културната институция. В Зала 10 на музея е експонирано предишно дарение на карикатуриста, в основната сграда на музея са и подарени през 2007 г. весели рисунки по текстове на Иван Хаджийски.

Дарението се случва скоро след като през март в сградата на Съюза на българските художници бе открита изложба „Между карикатурите на Милко Диков (1930-2023)“, посветена на 95-годишнината от рождението на доайена на българската карикатура, разказа Авджиева.

При първа възможност и повод и след задължителна обработка, карикатурите ще бъдат показани в изложба, допълни Авджиева.

Милко Диков е художник карикатурист, илюстратор и постановчик на анимационни филми. Роден е на 24 март 1930 г. в Троян. Завършва Националната художествена академия със специалност „Керамика“ при проф. Стоян Райнов през 1960 г. Известността му идва с многобройните публикации на негови карикатури и рисунки в периодичния печат. Има реализирани шест анимационни филма. Той е сред от най-награждаваните български художници у нас и в чужбина. Отива си от този свят през 2023 г. на 93 години.

От Музея на занаятите припомнят думите на карикатуриста: „С целия си абсурд и илюзорност карикатурата е универсално средство за общуване между хората. Не е нужно да знаеш езици, за да я разбираш. Самата карикатура е език. Не се налага да я разчиташ като уводна статия. Не търсиш текста под нея, когато го няма. Разчитах рисунката, нейната графична лексика, посланието, което носи, смешното и тъжното, мисловната изобретателност, дискретността на поднасянето, интелигентността“.

В първия модул на срещата се включиха кметът на община Троян Донка Михайлова, заместник-министърът на културата Георги Султанов,експерти от Министерство на образованието и науката, занаятчии и хора на изкуството от региона. В събитието взеха участие също директори и преподаватели от 12 национални училища по изкуствата от София, Пловдив, Троян, Сливен, Русе, с. Кунино, Казанлък, Трявна и Плевен.

По време на дискусията бяха набелязани поредица от проблеми, сред които на първо място беше поставено прекъсването на връзката между висшите учебни заведения, които са към Министерство на образованието и науката, и училищата по изкуствата, които са на подчинение на  Министерство на културата.

„Вашите училища, някак си във времето, винаги са били между Общината, между Министерство на културата и Министерство на образованието и си мисля, че винаги е трябвало да си пробивате път преди всичко сами. Но във времето нашата общност и общини все повече осъзнават важната и значима роля на училищата по изкуствата“, каза кметът на Троян Донка Михайлова.

Поставен беше и въпросът как държавата защитава хората на изкуството и че един творец отива да учи не за пари, а защото има призвание. Стана ясно, че в художествените училища има т.нар, защитени професии, напр. керамика и резбарство, но такива липсват във висшите учебни заведения.

„В изкуството конкуренцията е изключително сериозна и безпощадна. Винаги ми е било чудно как защитени специалности, каквито има в приложните изкуства, изведнъж спират да бъдат защитени във висшето образование“, каза заместник- министърът на културата Георги Султанов. Той е и музикант и посочи, че липсват кадри за оркестрите, както и такива, ангажирани с опазването на културното наследство. Проблемът е общ за много европейски държави, допълни той. Султанов посочи също, че ще насочи фокуса си към изясняване на конкретния проблем.

Сред наболелите проблеми беше откроено и намаляването на часовете по специални предмети в художествените училища за сметка на общообразователните предмети. По думите на и.д. директор на НУПИ „Проф. Венко Колев“ в Троян Нина Донковска, това се прави, за да могат учениците им да имат равен хорариум по предметите с тези, учещи в общообразователните училища, така че накрая да могат да кандидатстват във висше учебно заведение. „Това води до голямо затруднение в осъществяване на специалната подготовка и постигането на качество на образованието се случва с неимоверни усилия“, подчерта тя.

Присъстващите преподаватели и експерти се обединиха около идеята за няколко конкретни предложения, които да бъдат отнесени към съответните министерства, посредством Сдружението на училищата по изкуства и култура, което е инициатор за провеждане на форума.

От националните училища по изкуствата ще настояват да се създаде стратегия за образованието по изкуства, да се формулира идея за защитена професия и да се отправи искане към МОН за увеличаване на часовете по специални предмети, като се представят нужните аргументи.

Сред предложенията, направени по време на кръглата маса, е и за анализ на състоянието на художествените училища в България, с какво са полезни, какъв е техният принос и как те стоят на общия фон на образователните институции в България.

Дискусията беше модерирана от д-р Майа Антова от катедра „Визуални изкуства“ към Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Презентациинаправиха от НУПИ „Проф. Венко Колев“ в Троян, НГПИ „Тревненска школа“, чийто директор Орфей Миндов говори за проектно базирано обучение по изкуствата. Преподавателят от Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография в София Николина Климукова представи междупредметните връзки в обучението по религия в първи гимназиален етап.

Кръглата маса е част от двудневен форум под надслов „Изкуството да преподаваш изкуство“, организиран от НИХЗИ – Орешак и Националното училище за приложни изкуства (НУПИ) „Проф. Венко Колев“ в Троян.