Бях сигурна, че Донка Михайлова ще загуби кметските избори на балотажа в Троян. Макар да водеше в гласовете, не виждах откъде тя може да събере на втория тур повече, отколкото нейният съперник – досегашният градоначалник Минко Акимов, би могъл да има с подкрепата на останалите кандидати и техните партии. Защото логиката бе – щом се идентифицират като десни партии, а ГЕРБ е от тази страна на политическия спектър, да подкрепят Акимов „срещу комунистите“. Смятах, че ще се разиграе сценарият от предишните избори със съответните пазарлъци. Троянският избирател обаче поднесе своята голяма изненада. И неговият вот се оказа много по-различен от тенденцията в страната като цяло, където ГЕРБ премаза повечето опоненти.
Обяснение защо и как се получи това, че БСП само след един мандат на дясна партия отново взе местната власт в Троян, вероятно всеки мислещ гражданин има за себе си. Но едва ли някой ще направи задълбочено анализиране на ситуацията, както е редно – и както досега не се е случвало. Може би защото е прекалено провинциално всичко, може би защото е малък градът и малко обществото, може би защото така е по-лесно – отишло в небитието и толкова. И все пак – уж демократичният Троян се спря на кандидата на БСП. Има още →