Понеделник от Светлата седмица, първата след най-големия празник за нас, православните християни – Възкресение Христово. Посрещнахме го, както го правим  от години, въпреки кризата или може би точно заради нея – с богати трапези, с посещение на църква – да запалим свещ, в срещи с близки и приятели, защото се събраха няколко официални почивни дни. Троян се напълни с повече хора от обикновено – цели фамилии, пренесени от години към столицата, си дойдоха насам. Върнаха се и студентите – временно, както и тези млади, за които ученето в по-голям град означава и оставане там. Защото тук няма къде да намерят работа, следователно – и бъдеще. И по-лесно да са гордост и надежда на по-старите поколения, щом не са около тях.. Но там някъде, в цялата суматоха около празника, май се изгубиха – ако въобще ги е имало в съзнанието ни – истинският смисъл и послание на Възкресението. Има още →