В салона на Общинска администрация – Тетевен, се проведе работната среща във връзка с осъществяването на държавния план-прием за учебната 2025/2026 г. в средните училища на община Тетевен.
Срещата се провежда съвместно с РУО – Ловеч и бе открита от кмета на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева.
Професионалното обучение в общината се съобразява със спецификата на местната икономика. То отразява потребностите на бизнеса да повиши качеството на придобитите от учениците компетентности и да ги насочи за кариерна реализация по придобитата професия в конкретно предприятие. Оттук и необходимостта от партньорство и взаимен интерес между двете страни, отбеляза кметът.
За младите хора в общината възможностите, предлагани от професионалното образование, способстват за изграждане на практически опит, като помагат на учениците да открият своите таланти. То е ключов елемент от системите за учене през целия живот и предоставя важни умения за личностното и професионално развитие на учениците, каза още д-р Бояджиева.
По време на срещата бяха обсъдени въпроси по отношение на начините за задържане на учениците в училищата в град Тетевен, демографските и миграционните фактори, беше обсъден добрият пример в дуалното обучение, както и потребностите на бизнеса и възможностите за реализацията на учениците в местни фирми.
От срещата стана ясно, че държавният план – прием в VIII клас за учебната 2025/2026 г. в средните училища на община Тетевен ще бъде както следва:
СУ „Георги Бенковски“ – град Тетевен
Профил „Софтуерни и хардуерни науки”, STEM профил, с интензивно изучаване на английски език – 1 паралелка – 26 ученици; срок на обучение – 5 години; профилиращи предмети: Информатика, Информационни технологии, Математика, Английски език;
Професия „Ресторантьор”, специалност „Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечения”, с разширено изучаване на английски език – 1 паралелка – 26 ученици; срок на обучение – 5 години;
Професия „Моделиер -технолог на облекло“, специалност „Конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил“ – дуална система на обучение – 0,5 паралелки – 13 ученици;
Сред присъстващите на срещата бяха още зам.-кметът Борис Врабевски, гл. експерт „Образование“ при Община Тетевен – Петя Вълова, Иваничка Буровска – началник на РУО – Ловеч, Даниела Йотова – РУО Ловеч, г-н Христо Христов – директор на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Тетевен, директори и зам.-директори на НПГГСД „Сава Младенов“ – гр. Тетевен, Професионална гимназия по строителство, електротехника и услуги – гр. Тетевен и СУ „Георги Бенковски“ – гр. Тетевен, управители на фирми и учреждения др.
С радост обявяваме резултатите от Коледното математическо състезание, което се проведе на 14 декември 2024 г., под организаторството на „Дидева“. В състезанието участваха талантливи ученици от 1. до 10. клас, които демонстрираха впечатляващи математически умения, логическо мислене и креативност.
Всички резултати вече са налични и могат да бъдат разгледани на официалния уебсайт на „Дидева“:
Поздравяваме всички участници за старанието и постигнатите успехи! Специални поздравления отправяме към отличените ученици, които за пореден път доказаха, че усърдната работа и любовта към математиката водят до блестящи резултати.
Благодарим на учителите и родителите за подкрепата и вдъхновението, които оказват на младите математици, както и на нашия екип за организацията на това вдъхновяващо събитие.
Пожелаваме на всички светли празници и още много успехи в бъдещите математически предизвикателства!
А ето и наградените:
I-во място – Мария Казанджиева, 1.класI-во място – Мария Казанджиева, 1.класI-во място – Михаил Мичев, 3.класI-во място – Михаил Мичев, 3.класI-во място – Михаил Мичев, 3.класI-во място – Ивайла Калева, 5.класI-во място – Ивайла Калева, 5.класI-во място – Симеон Радионов, 6.класI-во място – Симеон Радионов, 6.класI-во място – Емил Кънчев, 10.класII-ро място – Кристиян Кирилов, 6.класII-ро място – Михаил Кацаров, 7.класII-ро място – Михаил Кацаров, 7.класIII-то място – Ина Иванова, 1.класIII-то място – Ина Иванова, 1.класIII-то място – Ина Иванова, 1.класIII-то място – Димитър Радионов, 3.класIII-то място – Димитър Радионов, 3.класIII-то място – Мартин Михайлов, 4.класIII-то място – Дея Маринова, 7.клас
По случай Седмицата на предприемачеството 18-25 ноември се проведе бинарен открит урок на тема „Кръгова икономика на храните в градовете. Иновации и устойчивост“. Целта на урока е както да се покаже междупредметната връзка между профилите „Предприемачество“ и „География и икономика“, така и да се насърчат учениците да помислят за креативни и отговорни бизнес идеи, способни да променят начина, по който хранително-вкусовата индустрия въздейства върху планетата и обществото.
Учениците от профил „География и икономика“ се включиха с презентация на тема „Икономическа необходимост за ефективно използване на природните ресурси“. Бяха представени и дискутирани въпроси относно кръговата и зелена икономика, и как учениците могат да бъдат съпричастни с глобалните екологични проблеми и да размишляват върху тяхното разрешаване. Добрата практика беше свързана със Световната седмица на предприемачеството, по инициатива на #JA България. След като бе изтъкнат основният проблем на икономиката – ограничени ресурси и неограничени потребности, се премина и към по-конкретната тема, а именно „Бъдещето на храната – иновации и устойчивост“. Бе представена бизнес идея под формата на презентация като в нея бяха включени отговори на следните въпроси: Какъв проблем решава вашият бизнес? Какво е вашето решение и защо е по-добро от другите? Кои са вашите клиенти? Как ще достигате до вашите клиенти? Кои са вашите конкуренти? Какъв е вашия бизнес модел -как ще получавате приходи?.
Предварително в заниманията по интереси бе използвана и платформата „Младежи в кръговата икономика“. Тази онлайн платформа за обучение предлага на учениците възможността да задълбочат знанията си за кръговата икономика, като същевременно придобият дигитални компетенции. Платформата е създадена, за да включва учениците в практически дейности, както индивидуални, така и в групови, и да им дава възможност да разработват решения на големите обществени и екологични предизвикателства. Преминаването на всеки тематичен модул завършва с получаване на сертификат за участие, след като са решили успешно и тест.
По повод Световната седмица на предприемачеството имахме още две инициативи. На 29.XI.2024г., Ирина Илиева – оперативен директор на #JA Bulgaria – бе виртуален гост в часа по Предприемачество. Тя проведе много интересен разговор с учениците за това, защо са избрали този профил и ги подтикна да се замислят и дискутират за много интересни истории на световни и български предприемачи, които могат да им послужат за пример.
На 19.11.2024 г. всички проявили интерес по темата: „Умения на бъдещето: Умението да комуникираме ефективно“, взеха участие в уебинар, отново организиран от #JA Bulgaria. Линк: https://www.youtube.com/watch?v=Gwf9mNKBNz4
Инициативите се проведоха под ръководството на г-жа Дарина Гадевска-старши учител по чужди езици и предприемачество, а урокът бе осъществен в сътрудничество с г-жа Пешка Вачева-старши учител по география и икономика. Всички ученици активно се включиха, но за презентациите и тяхното представяне се погрижиха Виктория Мирчева, Ивиана Тончева, Иван Пенков, Преслав Кардашимов и Даяна Минкова от 11.а клас.
* „Вместо това въпросните бяха заети с осребряването на членството си в БКП като любимци на Партията. Това бе 18 години безвремие за троянските художници… Името на Маестро Донев не се споменаваше…* „Специални адмирации заслужават музейните специалисти, организирали тази изложба, най-голямото според мен културно събитие в нашия град за 2024 г.“
Марко Табаков
Юбилейно за Бочо Донев
В троянската галерия „Серякова къща“ на 14 ноември т. г. бе открита изложба по случай 120-годишнината от рождението на художника и наш съгражданин Бочо Донев. Много специална изложба, тъй като не всеки ден тук, в малкия ни провинциален град, можем да видим изкуство от такъв мащаб и защото става дума за първомайстора, за един от най-големите, а защо не и най-големият художник роден и вдъхновен от Троян. Защото бе изложба с национална значимост. По-долу ви представяме един текст по повод изложбата на Бочо Донев – на неговия ученик и приятел, художника и бивш троянски...
ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1968 г. Троян отбеляза тържествено 100-годишнината от обявяването му за град. Три-четири години преди това започна подготовката...
На 16.12.2024г., учениците от Iб клас при СУ „Васил Левски“, с ръководители г-жа Максимова и г-жа Калчева, се преобразиха в приказните герои от „Цифроландия“. Освен знания по математика, първокласните показаха завидни актьорски умения и певчески талант пред родителите и специалният гост на тържеството – г-жа Бисерка Георгиева.
Малчуганите поздравиха всички със стихотворения за Коледа и отправиха своята благодарност с песента „Благодаря“. В края на тържеството, родителите бяха подготвили сладка почерпка за малките участници – една заслужена награда!
През месец ноември Община Троян качи на сайта на Община Троян за обществено обсъждане предложения за промени в Наредба 6 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Троян и Наредба 7 за определяне на местните такси и цени на услугите, които бяха дискутирани на заседанието на Общинския съвет на 19.12.
Чрез промените в Наредба 6 се предвижда Данък недвижими имоти да бъде променен от 2 на 2,5 промила, а Данък придобиване от 2 да стане 3 промила.Не бяха правени предложения за промяна припатентния данък,таксиметровия превоз,данък превозни средства,туристическия данък. С промените в Наредба 7 се предвижда завишение на размера на такса битови отпадъци с 15 % в града за жилищни имоти, с 20% за селата и с 10% за нежилищните имоти.
В последните години Общината разкри широк кръг услуги, които изискват своето финансово обезпечаване – социалните услуги нарастват от 1 на 16 с над 1336 потребители; средствата за култура и спорт са се увеличили с 540 хил. лева за периода 2008-2024 г.; предстои включването в бюджета на издръжката на новата спортна зала с поне 150 хил. лв. за 2025 г. лв., за които също няма определен приходоизточник. Растат 6 пъти средствата за текущи ремонти в селата – от 135 218 на 812 000 лв. за посочения период. Разходите за улично също се финансират от имуществените данъци. За 15 години разходите са нараснали с 240 хил.лева в резултат на увеличението на цената на ел. енергията и нарастване на броя на осветителните тела.
Припомняме, чеот 2008 до 2024 г. бюджетът на Общината е нараснал от 15,262 млн. лв. на 52,820 млн. лв., а имуществените данъци останаха непроменени.
През 2012 г. е намален налогът върху превозните средства с около 14%. За последните 11 години няколко пъти са намалявани патентният данък и данъкът за такситата. Данъчните оценки в страната от своя страна, върху които се формира ТБО, не са актуализирани от 2007 г., а механизмът за изчисляването им не е променян от 1997 г. Заедно с това, ниските нива на ТБО и нарастващите разходи – минимална работна заплата (МРЗ), горива, консумативи и инсталации обуславят необходимостта от увеличението на местните такси.
Последното завишаване на такса битови отпадъци е за 2021 г., като с Решение на ОбС-Троян №271/17.12.2020 г.,са завишени ставките за таксата битови отпадъци/ жилищни и нежилищни имоти и съдове/ с десет процента. През това време увеличените разходи са покривани чрез нарастване на събираемостта, като е постигнато ниво с 10% над средното за страната. Увеличението на събираемостта за времето 2012 г. – 2023 г. е от 53% на 83% за 2023 г.Разходите по план-сметката за 2021 г са били 3,134 млн. лв.; за 2024 г. – 3,980 млн. лв. Нужни са 846 хил. лв. в повече.Най-голяма част от завишението е за работни заплати. От тогава минималната работна заплата е вдигана всяка година:за 2021 г. размерът е 650 лв.;за 2024 г. – 933 лв.;за 2025 г. – 1 077 лв., или ръст от 65 %. Нужни са 250 х. лв. за заплати и около 50 х.лв. за осигурителни плащания в тази дейност. При определяне на този размер на МЗ през 2025 г. от 115,5 бр. назначени в дейност „Чистота“ само 9 бр. от заетите ще бъдат със заплати над него. Растат разходите за горива, ел. енергия и материали.
От 2 години работи и общинското дружество „Хемус Ресурс – Троян и Априлци“ ООД, което следва да се финансира изцяло от средствата от отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, а в план-сметката за 2024 г. поради липса на средства бяха включени само 200 хил.лева. Останалите средства са осигурени от собствени бюджетни приходи и от отчисления от РИОСВ, събирани предни години. Тези средства вече са почти изчерпани.План-сметката без увеличението е необезпечена с над 587 хил. лв.При завишение на размера на ТБО с 15 % в града за жилищни имоти, с 20% за селата и с 10% за нежилищните имоти, очакваме приходите от текущ облог да нараснат с около 450 х.лв. При увеличението с този размер необвръзката на ТБО ще бъде 137000 лв., които следва да бъдат взети от бюджета. Общинската администрация ще търси възможност за минимизиране на разходите и още по-голямо повишение на събираемостта.
Завишението на гражданите и на фирмите ще е в размер, който ще е напълно поносим и за гражданите, и за бизнеса. Общината ни ще остане с данъци и такси под средните за страната.
В голямата част от страната увеличението на ТБО е планирано на 30%. В съседни общини се предлага завишение от 50%.
Отношенията на гореизброените знакови полтически лица с българското военно разузнаване през последните три десетилетия преминаха през две основни фази. Ако до 2000 г. военното разузнаване (тогава Разузнавателно управление на Генералния щаб – РУ-ГЩ) е най-доверената българска специална служба на премиера Иван Костов и ръководеното от него правителство, то след 2001 г. политическите организации и фигури, явяващи се реални наследници на Костов или до някаква степен повлияни от него, започват упорита, вече 24-годишна кампания за физическото закриване на въпросното разузнаване. Благовидната форма, под която тя се легендира (използваме терминологията на експертите от сектор „Сигурност“), еволюира от „оптимизиране на дейността“ и „реформи в сектора“ до екзотичното „сливане на всички разузнавателни служби в единна структура“. Общото на тези усилия, предложения и законодателни промени е нежеланието на авторите им да отчитат характера, задачите и специкиката на военното разузнаване, както и факта, че е органична част от въоръжените сили или пък степента му на унтегриране в структурите на НАТО и на ЕС.
Факторите, стремящи се към реформа на най-старата българска специална служба, проявяваха гъвкавост и иновативност през годините. Периодично заменяха проектите за сливане на двата вида разузнаване с опити за назначаване на приближени партийни функционери, размиваха статута на директора на военното разузнаване с опцията длъжността да бъде заемана от цивилни граждани и прилагаха други оригинални подходи, които изглежда имаха за основна цел осигуряването на пълен достъп до информационните масиви и най-вече до архивите на РУ-ГЩ. По общото мнение на редица сравнително обективни наблюдатели, част от предлаганите законодателни промени бяха и са в противоречие на редица действащи закоини и на Конституцията на Р България.
На този фон интересн представлява фактът, че всички наши събеседници потвърдиха, че статутът, ролята и необходимостта от съществуването на въпросната военна служба (понастоящем Служба „Военно разузнаване“) неизменно през годините са защитавани от ресорните министри на отбраната. Част от въпрсоните министри всъщност бяха от квотата именно на силите, желаещи реформи, което допълнително комплицира ситуацията и затвърждава усещането, че се крие нещо друго под повърхнстта.
Без да робуваме на теории на конспирацията проведохме поредица от срещи с бивши и настоящи политици, офицери от запаса и бивши служители от сектора за сигурност, академични преподаватели, журналисти и анализатори от последните 30 години, които са преки свидетели на повечето от процесите. Прегледахме общодостъпните материали в различни медии, интервюта и предавания, заседания на парламентарни комисии, както и изслушванията по темата в пленарна зала на Народнното събрание. Следва да се отбележи, че дискусията по темата през годините периодично се ожесточава, като добрият тон на моменти е емоционално нарушаван. В отделни случаи нивото се свежда до размяна на лични нападки и дори има заведени дела. Това, по принцип, не би трябвало да е часто от сериозни дебати по такъв важен въпрос, но пък издава наличието на голям емционален заряд и необясним по своята природа залог. Първоначалното впечатление за многообразие и мнгобройност на авторите и движещите сили за реформи във военното разузнаване се неутрализира от внимателен преглед на събитията през годините. Като генератори на въпросните процеси изкристализират фигурите на Иван Костов, на политическия му наследник и фаворит Атанас Атанасов и на далеч по-умерения Христо Иванов и неговия политически и икономически кръг.
При подготовката на настоящия анализ логично възниква въпросът какво е това, което от 2001 г. насам поддържа в Иван Костов и в Атанас Атанасов упорито желание и неугасваща амбиция за промени точно във военното разузнаване, вариращи от неговото закриване до поне контролирана смяна на ръководството му. Очевидно е, че 20о1 г. се явява своебразен вододел, тъй като преди това отношенията към военнот разузнаване са на качествено друго ниво. Службата е титулувана като „галеник на управляващите“ (според очевидци), въпреки че е ръководена от един от най-отявлените съветски възпитаници в лицето на вече покойния генерал-лейтенант Ангел Кацаров. Част от събеседниците, с които разговаряхме, са склонни да отдават тези доверени отношения на тогавашния премиер Иван Костов с „червения“ генерал Кацаров на „брилянтната експертиза“ на военното разузнаване в контекста на войните в бивша Югославия. Не са малко обаче и свидетелствата за определени пропуски на военните разузнавачи в този период, без разбира се, да сме ненужно критични, отчитайки и сложността на обстановката и спецификата на занаята. В интерес на истината следва да отбележим и оценките на отделни наши съсбеседници, че близостта на Костов с Кацаров се е дължала на връзките на самия премиер ссъ съветското военно разузнаване (митичното ГРУ) отпреди демократичните промени. Въпреки твърденията на редица бивши военни и цивилни разузнавачи, политици, журналисти и финансисти, не намерихме доказателства (материали, дела, картончета) за връзката на Иван Костов със суветските разузнавателни служби. Част т събеседниците ни дори твърдят, че са преминали курса на обучение в Дипломатическата школа на ГРУ в СССР заедно с бившия премиер на България, но така и не предоставиха доказтелства за това. Запитванията ни към архивите на сътветните учреждения на Руската федерация (наследници на съветските такива) засега също не дават резултат. Пословична е манията на съветските и руските служби към засекретяване на документи и материали. Проверката български архиви и т.нар. Комисия по досиетата, също не потвърждава тезата, че преди 1989 г. Иван Костов е бил свързан по какъвто и да е начин със съветското ГРУ. Липсата на подобни доказателства се обяснява от част от специалистите по темата с успешно прочистване на архивите или пък със сдаване на най-интересните дела от София на Москва в периода на контролирания преход към демокрация. Факт е обаче, че фактически доказателства за принадлежността на един от първите ни демократични премиери към съветското ГРУ не бяха открити, но пък въпросите за близките му отношения с едно от най-проруските ръководства на българското военно разузнаване – останаха. Считано от 2001 г. отношението на Иван Костов и кръга около него към военното разузнаване рязко се трансформира. От „галеник на управляващите“ то прераства в несекващ поход за юридическото унищожаване на въпросната служба. Тенденцията е актуална вече 24 години и остава основен приоритет в законодателните инициативи, управленските програми и публичните им изяви.
Онзи внимателен прочит на събитията, за който споменахме в началото, показва, че тази четвъртвековна кампания никога не е прокарвана лично от Иван Костов. Водещи в нея са неговите най-близки съратници, основно в лицето на Атанас Атанасов. Последният през годините е въвлечен в поредица от неясни скандали, досъдебни призводства, неодказани обвинения в корупция, недоказани обвинения в злоупотреба с власт, съден, но и оправдан на втора инстанция по няколко дела. Атанасов е с доказан талант и опит в реализирането на по-деликатни проекти в интерес на политическите си и бизнес партньори. Всичко това, съчетано със статута му на утвърден и опитен политик, народен представител, бивш дългогодишен ръководител на предшественика на ДАНС, юрист и бивш служител от системата на МВР. През последните 25 години Атанасов се е позиционирал като безспорен авторитет и неотменна, основна съставна част от българския политически живот. Очевидно се ползва с голям кредит на доверие и уважение в ДСБ, където е един от несменяемите лидери водачи. Лидер, който от 2001 г. насам (вече 24 години) не изостави идеята си за „реформа“ точно на българското военно раззнаване и полага непрестанни усилия за нейното реализиране по един или друг начин. С впечатляваща готовност защитава и прокарва убежденията си с богатия инструментариум на парламентарно представен политически лидер и с впускането си в по-нелицеприятни ситуации, часто от които резултираха в сигнали до Прокуратурата за предполагаема търговия с власт в посока на назначаване на близки нему кадри в Служба „Военно разузнаване“. По тази линия се стигна до изслушване в Народното събрание, проверки от ДАНС, многобройни интервюта на самия Атанасов. Като опитен политик лидерът на ДСБ се възползва пълноценно от пълния комфорт на телевизионните студия и трибуната на парламента, за да се представи като жертва на разработка, да обвини ръководството на военното разузнаване в нерегламентирани връзки с руските скужби, да оправдае необходимостта от реформа на въпросната служба и да отхвърли недоказаните или по-точно – недоказуемите обвинения срещу себе си. По този начин той отново привлече светлините на прожекторите върху себе си, но в пространството остана да „виси“ въпросът „Защо?“.
Защо са тези невероятни енергия, амбиция, усилия и действия на всяка цена да реформира точно тази служба? Какво толкова има в нейните архиви? Какви възможности за упражняване на власт предоставя тя? Защо в атаката се използва аргументът, че ръководството и не работи за националните интереси и не е лоялно на ангажиментите на България към съюзите, в които членува?
Пак се връщаме към внимателния преглед на фактите и събитията, на които обърнахме внимание по-горе в анализа. Опитите за внушение на Атанасов представляват особен интерес, предвид факта, че сегашният ръководен състав на военното разузнаване е на възраст между 45 и 51 години. Завършили са военни или цивилни училища в периода 1998 – 2000 г. и първите им назначения са в рамките на мисии на НАТО и ЕС. Въпросните офицери, според общододтъпните сведения, са обучавани в западни училища и са служили в различни мисии на НАТО и ЕС с колегите си от западните армии. И тук логично възниква въпросът: Защо въпросните офицери биват постоянно атакувани от политици, чийто житейски и професионален опит си остава до голяма степен придобит по времето на комунизма и са на средна възраст 70 години? При това с мантрата за реформи. Явно натовските офицери следва да бъдат реформирани от възпитаниците на Варшавския договор и на Съвета за икономическа взаимопомощ. Защо?
Впечатляваща е дългогодишната фиксация на Костов и Атанасов именно върху „реформата“ на военното разузнаване, без оглед на това как би могла междуврменно да се е промениа въпросната служба и какви са отзивите за нейната работа от българските правителства или западните ни съюзници.
Анализът на всички мнения, оценки и свидетелства по темата ни връщат към определени събития през вододелната 2001 г., станали причина за редица медийни материали, досъдебни производства, проверки в Министерство на отбраната и военното разузнаване и изказвания на депутати от онова време. През 2001 г. избухва скандалът около това, че през 2000 г. бил установен предполагаем трансфер и влог на името на Анелия Атанасова (първата съпруга на Атанас Атанасов) на стойност 7, 5 милиона щатски долара в клон на „Дойче банк“ в малък германски град. Според най-разпространената версия в средствата за масова информация за случилото се, агент на военното разузнаване придобил данните за парите и ги докладвал в София с оценката, че крайният получател следва да е Елена Костова, съпруга на премиера тогава Иван Костов (2000 г.).
Данните са докладвани още през 2000 г. като Костов нарежда проверка на тогавашния министър на отбраната Бойко Ноев (установен сътрудник на комунистическото военно разузнаване), който излиза със становище, че няма такъв казус. Неясни и досега остават причините случаят да се разследва от МО. Събитията стават публично достояние през 2001 г. и през следващите няколко години стават повод за журналиситически разследвания и материали във вестниците „Труд“, „Стандарт“ и предаването „Всяка неделя“. Главният прокурор образува производство, а отделни народни представители от СДС правят изказвания в подкрепа на тезата за наличие на средства с неясен произход. Костов и Атанасов от своя страна се обябвяват за жертва на режима в Москва и казусът постепенно затихва към 2004 г., но неясно на каква цена.
Горният случай се очертава като единствена реална причина, със своите седем милиона и половина подпричини, вниманието на политиците Иван Костов и Атанас Атанасов да остава съсредоточено точно във военното разузнаване вече 24 години. Не изключваме, разбира се, поне част от предложенията и инициативите им да имат логически смисъл и да са полезни, но мотивите им си остават все така неясни.
Друагата реформаторска компонента по отношение на военното разузнаване беше свързана с името на Христо Иванов от „Да, България“. Тя е значително по-отскоро, не може да се похвали с такова дълголетие като проекта на Костов и Атанасов, но пък заслужава особено внимание, поради своето предполагаемо многообразие и модерност. Голяма част от мненията, оценките и свидетелствата на бивши служители от структурите, политически фигури и анализатори сочат за евентуална принадлежност на самия Христо Иванов към военното разузнаване след 1991 г., включително и възможността да е бил техен кадрови служител в секретен щат, позволяващ на офицери от службата да работят под прикритие. За нас това би било по-скоро екзотика и следва да се докаже, но една такава версия не може напълно да бъде неглижирана, тъй като наблюденията ни върху работата на военното разузнаване дават основание за извода, че там са далеч по-изобретателни от очакваното.
Нашият анализ обаче отдава амбицията на „Да, България“ за реформа, фокусирана върху военното разузнаване, на далеч по-прозаични мотиви. Наред със съпричастността към другия партньор в коалицията с ДСБ на Атанас Атанасов, основният мотив е по-скоро в изпълнение на насоките за действие по линия на глобалната либерална политика, реализирана от „Отворено общество“, Български хелзински комитет и другите родни компоненти. Задължителен елемент от нея е атакуване и отслабване на елементите на националната държава, а военното разузнаване, като част от Въоръжениете сили на държавата, задължително изразява национално-консервтивен подход към вътрешната и външната среда за сигурност и автоматично се класифицира като враждебно от страна на либералните глобалисти и техните изпълнители по места.
