Набедиха Дичевски за главен виновник за зърнените протести

Набедиха Дичевски за главен виновник за зърнените протести* Яне Янев: „Заявявам го най-категорично – той е най-големият арендатор латифундист в ЕС, подобни неща в другите държави няма”

ЛИДЕРЪТ НА РЗС Яне Янев, който на скорошните избори искаше да уволнява Бойко Борисов и управляващите от ГЕРБ, а сега е пръв техен приятел и поддръжник, посочи за главен виновник за зърнените протести в страната един троянец – 44-годишния Светлозар Дичевски, чийто холдинг „Октопод” е най-големият производител на зърно в България. Според Янев протестите били предизвикани от Дичевски и шепа едри бизнесмени, които усвоявали по-голямата част от субсидиите; за дребните производители оставали минимални средства, но те били „подкокоросани от латифундистите”***.
Източник: Троян21
Има още

Големите магазинни вериги не се интересуват от Троян

Големите магазинни вериги не се интересуват от ТроянГордиевият възел на съмненията ще го бъде ли някой ден и кога хипермаркет най-после и в Троян или пък коя точно верига ще захрани мечтите на изтерзаните жители, преди седмица успя да разсече не някой друг, а журналист – главният редактор на в.“Троян21″ Генадий Маринов. Той публикува свое писмо до централите в България на „Пени маркет“, „Лидл“, „Билла“, „Кауфланд“ и „Плюс“. Въпросите, с които журналистът се е обърнал към ръководствата на въпросните търговски вериги, са два – дали имат интерес да изградят свой търговски обект в Троян и какви са причините досега градът да е останал извън обсега на техния инвеститорски интерес. В изложението си Генадий Маринов се позовава и на силния интерес на гражданите и желанието им да имат хипермаркет – показано недвусмислено в две анкети в два сайта неотдавна. Отбелязва също така, че редовно щекотливият въпрос се задава на местното общинско ръководство и че то посочва като основна причина липсата на подходящ терен. Има още

2010-а – годината на троянския песимизъм

2010-а - годината на троянския песимизъм365-те дни край река Бели Осъм, преди тя да се прегърне с посестримата си Черни Осъм и да потече като голямата Осъм към областния център Ловеч, изминаха неусетно и не оставиха кой знае какви следи. Взрени назад към изминалото време, можем обаче и с радост, и с надежда, и с горест да отчетем цялата многоликост на живота. Както всеки път, и сега не мина от изненади на времето. Проливни дъждове през лятото дори наводниха мазета по главната троянска улица „Васил Левски“ и трябваше от Гражданска защита да дадат рамо на бедстващите. След силния студ в ранната есен пък дойде закъснялото лято – толкова закъсняло, че в навечерието на зимата някои ходеха по тениски, а растенията озадачено напъпиха и нацъфтяха – по поляни и горички имаше нацъфтели диви ягоди, трънки, лайки, жълтурчета, в някакво странно смесване на предзима и пролет. Още през август обаче по Балкана бяха видени лилавите кърпикожуси – ранен и позабравен знак, че зимата може да бъде мразовита. Още през пролетта предвидливите троянци направиха запаси с дърва за тази зима, в лятото пък по доста къщи – въпреки кризата, се появиха слънчеви батерии и топлоизолация, защото истинският троянец в годините едно със сигурност не е откъснал от същността си – желанието да бъде в крак с най-новото и да е европеец. Има още